Шекспир Уилиям
«Сонети»

нощта изглежда приказна, а ти

си светло сякаш някое видение.

Тъй вечно в път се скитам, друже мой,

и ден, и нощ без отдих, без покой.

28

Но как, лишен от всякакъв покой,

да превъзмогна тази моя слабост?

Нощта не носи мир, денят и той

като нощта не ми донася радост.

Денят и мракът сключват враг и враг —

в свещен съюз невидими десници.

И аз, преследван от зори до мрак,

тъжа в нощта с измъчени зеници.

Денят да трогне, всеки миг твърди

устата ми, че ти си изгрев ясен.

Нощта лаская с нейните звезди.

Те имат, казвам, твоя взор прекрасен.

Но все по-блед е следващият ден

и все по-черен този мрак над мен.

29

Когато в спор със мрачната съдба

си спомня моя минал в скръб живот

и пращам пак молба подир молба

към глухия бездушен небосвод

и хулейки отново своя дял,

да се сменя веднага съм готов

със друг, в стиха по-бърже преуспял,

богат с мечти, поезия, любов —

тогава, спомнил твоето лице,

о, как проклинам тази слабост в мен.

И чучулига — моето сърце

посреща с химни идващия ден.

Със спомена за твоя властен чар

съм по-богат от всеки земен дар.

30

Когато