Шекспир Уилиям
«Сонети»

Обичам в тебе всичко недостойно.

151

Не, любовта не знае угризения,

при все че съвестта е неин плод.

Не ме преследвай с твоите обвинения,

ти водиш моя непростим живот.

На тебе аз отдаден съм всецяло,

но ниски страсти моя дух влекат.

Духът ми съблазнява твойто тяло

и твоят дух подкупва мойта плът.

При името ти тя изтръпва цяла,

желана цел, преследвана така!

И тя пред теб застава просияла

и пада в твоите царствени крака.

Любов, познала черните падения,

познава, знае всички угризения.

152

Да, моята любов е моят гнет,

но теб ти тегне двойно прегрешение.

Ти с мен пристъпваш брачния обет,

а с него вършиш клетвонарушение.

Но имам ли наистина права

да те виня за твоите постъпки,

Аз сам извърших, знам добре това,

не две, а двайсет гибелни простъпки.

Кълнех се в добротата ти без страх,

във чувствата ти, в мнимата им трайност.

За всички твои грешки ослепях,

залъгвайки се с твойта всеотдайност.

Във твойта мнима красота се клех

и себе си без нужда сам петнех.

153

Бог Купидон почивал в сън дълбок.

Видели нимфи този рядък случай

и факела на дремещия бог

те потопили в пенестия ручей.

Потокът заклокочил с ясен звук.