Шекспир Уилиям
«Сонети»

35

Ти не скърби за тая си вина.

Не зная рози без бодли да има.

Мъглата скрива светлата луна

и в пъпката живее идна зима.

Грешихме всички. Моят тежък грях

са тези мои гибелни сравнения.

Аз всички твои грешки оправдах

и ти простих за всички прегрешения.

В съда аз взимам другата страна,

но неусетно пак застъпвам тази.

Вилнее в мене гражданска война,

воюват обич, страсти и омрази.

От теб ограбен, пак във този спор

споделям с тебе грях, вина, позор.

36

Със теб сме две отделни същества,

при все че в любовта сме с теб едно.

Но ти не бива да делиш това

позорно мое гибелно петно.

Еднакво ни обвързва любовта,

но своя скръб ти имаш, своя — аз.

И любовта ни не променя тя,

но граби радостта й час след час.

Не смея да ти кимна със глава.

Клеймото си ще нося твърдо сам.

Не ме посрещай с почести: с това

поемаш част от моя тежък срам.

Но аз без туй така се чувствам твой,

че твойта чест е моя, друже мой.

37

Като баща, съвсем изнемощял,

комуто не остава друга радост,

се радвам аз, без време остарял,

на твойта доблест, истина и младост.

Богатство,