Шекспир Уилиям
«Сонети»

Че ти си неин; ей това боли;

и тази болка е непоносима.

Но аз пред мен ви оправдах почти:

обичаш я, защото ми е мила.

Заради мене си й скъп и ти:

тя част от мен във тебе е открила.

Изгубя ли макар един от вас,

понасям тежка загуба двукратно.

Ти имаш нея, тебе — тя, а аз

за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм възплотен?

И значи тя обича само мен!

43

Насън те гледам с гаснещи очи.

Със буден поглед търся, не намирам.

Но мрака в него грее от лъчи,

когато нощем аз във теб се взирам.

Щом сянката ти пръска тоя мрак

и той за мене, слепия, редее,

то как чудесно нежния ти зрак

при пълна светлина ще ни огрее.

Щастлив ще бъда в този светъл ден,

когато видя наяве и живо

лика ти, който всяка нощ над мен

светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен.

И ти нощта превръщаш в ярък ден.

44

Да беше мисъл тази моя плът,

плътта да ме скове не би могла.

И бих поел към теб на дълъг път

в пространствата със скорост на стрела.

Да бъдеш и през три морета ти,

безкрайният простор не ще ме спре,

защото мигом ловките мечти