Шекспир Уилиям
«Сонети»

Как много драгоценности пилях

и много стари рани съживих.

Да, вярно е: изкосо гледах аз

на истината, но от тоя ден

отново младостта стои пред нас,

и само ти си щастие за мен.

Но всичко свърши. Моят дух е нов.

Аз вече не изострям своя глад,

не проверявам твоята любов —

ти мой си бог и всичко в тоя свят.

В небето си приют ми отреди

до тия чисти любещи гърди.

111

За злите ми дела не ме хули.

Хули за туй виновната богиня —

съдбата ми, която повели

до днес да се прехранвам с милостиня.

Беляза ме позорният печат.

Като мазач и аз съм цял във тия

петна на моя долен занаят,

о, помогни ми ти да ги измия.

Настойки от целебни семена

от тебе ще приема без роптание,

горчилките ти — без горчивина,

лекуващата болка — без страдание.

Ти само можеш да ме облекчиш:

достатъчно е да ме съжалиш.

112

Но твоята любов и доброта

запълниха завинаги следата,

която злата хорска клевета

във тъмните ми бръчки отпечата.

И само ти си радост или страх,

голяма болка и душевна рана.

За всеки друг съм мъртъв: оковах

сърцето си в невидима стомана.

В такава бездна запокитих аз

и страх, и