Шекспир Уилиям
«Сонети»

на съд из мрака спомена неволен

и губя пак щастливи часове,

от старата си скръб отново болен,

аз, който плач не зная, съм готов

да плача с глас за мъртвите в земята

и пак тъжа над минала любов

и над лица, изтлели в тъмнината.

И вътре в мен един сподавен глас

изрежда мойте загуби смутено.

И пак заплащам твърде скъпо аз

това, което вече е платено.

Но мисълта за тебе, друже мой,

ми връща пак отнетия покой.

31

Във теб аз слушам множество сърца,

чиято смърт бе сякаш дълго явна.

И има в теб отблясък на лица,

забравени, погребани отдавна.

Не малко сълзи горестни пролях

и не едно надгробно казах слово.

Смъртта навреме ме лиши от тях,

но днес във теб се срещаме отново.

Във теб почива не едно лице

и не една любов неповторима.

И те ти връщат моето сърце

и част от мен: една черта любима.

На всички тях във теб, любов, дължа

и само твой, на тях принадлежа.

32

Но ако надживееш този ден,

когато мрак и моя дух обземе,

и си припомниш някой стих от мен,

написан в друго, по-щастливо време,

ще ме сравниш ли с някой нов поет?

О, той ще пише с по-дълбоко чувство,

но ти спаси от обич