Шекспир Уилиям
«Сонети»

а за да блесне твойта красота сама,

със свои собствени лъчи.

Мълчанието считаш дързък грях,

а то е мойте неми стихове.

Да, аз не пях, но и не те опях

като ония бедни гласове.

Но тия две очи, които греят,

и двама души трудно ще възпеят.

84

Кой може нещо повече да каже

от туй, че ти си само ти, и кой

е тъй богат, че може да покаже

на теб подобен бисер, друже мой?

О, беден стих е, който не прибави

към темата си своя собствен звук.

Но само този стих ще се прослави,

във който ти си ти, и никой друг.

Той нека само вярно те копира

и да даде един правдив портрет,

достатъчно! Светът ще адмирира

изкуството му векове наред.

Похвалите и всички празнодумства

за твойта чест и хубост са кощунства.

85

Безмълвната ми муза няма глас.

А ето други, не така свенливи,

те съчиняват химни час по час,

хвалебствуват с пера велеречиви.

Аз нямам думи, аз съм много тих.

И като някой псалт малограмотен

повтарям все „амин“, след всеки стих,

блестящо и грижливо изработен.

Аз казвам само: „вярно“, „да“, „така“.

Езикът друго няма да измисли!

Не мога нищо да те нарека,

но колко нежност крият мойте мисли.

Намирай в