Шекспир Уилиям
«Сонети»

но двамата еднакво сме доволни.

139

Да оправдавам твоите лъжи

не искам аз и ти не ме заставяй,

Със сила по-добре си послужи,

но с хитрости, о, не, не ме ранявай.

Обичаш друг! Добре, пред мен поне

не хвърляй бегли погледи към оня.

От хитрости не се нуждаеш, не!

Сърцето ми не е обвито в броня.

Ти знаеш най-добре от всички тук,

че погледите могат да убият.

И затова поглеждаш ти към друг,

за да не падна мъртъв аз самият.

Но ти към мен добра недей бъди!

Убий ме с поглед, о, не ме щади!

140

Бъди тъй умна, колкото си зла.

Смълчаният ми стон не сепвай болно.

А иначе и болки, и тегла

ще заговорят с глас, почти неволно.

Не ме обичаш, излъжи ме, аз

се радвам и на твойто лицемерие.

Аз като болен в смъртния си час

посрещам всички лекари с доверие.

Не ме мъчи! Изгубил всяка свест,

не знам какво ще наговоря тука.

А тоя свят, лишен от ум и чест,

посреща с радост всяка злобна клюка.

От хулите ще те спаси измама:

лъжи, но външно се показвай пряма.

141

Не, моят поглед не е влюбен в теб.

Той твоите пороци