Шекспир Уилиям
«Сонети»

47

Сърце и поглед в мен са в мир сега

и даже се взаимно утешават,

когато той е пълен със тъга,

а то от много скръб се задушава.

Очите ми със сляпото сърце

споделят своите приказни видения.

Сърцето ми за твоето лице

заплаща с част от своите копнения.

Тъй в мойте мисли или наяве

и липсвайки, си вечно с мене ти.

Но ще убегнеш моите мечти,

със тях съм вечно аз, и с тебе — те.

И ако спя, пак твоето лице

събужда в мене спящото сърце.

48

Приготвяйки се пак за дълъг път,

дрънкулките си скрих сега добре,

за да не би без друго този път

безделник някой да ги прибере.

Но ти, пред който всеки накит скъп

и всеки бисер е нищожен, ти —

утеха моя, моя черна скръб,

теб може всеки да те похити.

Но де, в какво да те затворя аз,

за да те имам винаги? Не знам.

В това сърце, което всеки час

ти можеш лесно да напуснеш сам?

Уви, и там ще съблазниш крадците

ти, който би подкупил и светците.

49

Във този ден, когато видиш ти

последния ми дребен недостатък,

когато любовта ти отлети

и бъдеш с мен безмилостен и кратък,

когато