Шекспир Уилиям
«Сонети»

Че ти бе зъл, туй ползва мен самия.

Веднъж ранен, аз трябва този път

под своята вина да се превия,

ако не съм от камък, а от плът.

И ако като мене те потресе

измяната, то в теб е ад, нали?

Как болката, която ми нанесе,

не ме подсети колко те боли?

Как тази нощ на скръб не ми припомни

какво изстрадах аз, за да ти дам,

тъй както ти, от сълзите си скромни,

лекуващи скръбта като балсам;

Рани ме ти и аз ти отплатих.

Прости сега тъй, както ти простих.

121

На дело грешен! По-добре, нали

и без това те гледат с подозрение:

Но губи радостта ти, ако ли

я съди чуждо, не и твойто мнение.

От блудния не чакам милост аз

за радостната тръпка на телото.

Да, грешен съм, не повече от вас,

шпиони мои, майстори във злото.

Да, аз съм аз. Признавам го без страх.

По вас за мене не съдете вие.

Не злобата ви мнимия ми грях

пред този свят на показ ще разкрие!

За злобния светът е зъл и злобен:

И вижда той във всекиго подобен.

122

Не искам твоите албуми. Във мен,

от паметта ми като в многотомен,

грижливо писан труд си съхранен

и вечно ще пребъдеш там за спомен.

Или додето ум; душа и страст