Шекспир Уилиям
«Сонети»

се противят на идещото тление

и не отстъпят — всяка свойта част

от теб на злото, вечното забвение.

Не албум ще дочака този ден.

На него нищо аз не съм записал.

В кръвта ми и в плътта, дълбоко в мен

запазва своя спомен мойта мисъл.

Да взема тази вещ на съхранение,

ще значи да внеса във мен забвение.

123

Не, време, не! Не ми изменяш ти.

Ти пирамиди пак градиш, но в тях

не виждам нищо ново да блести.

Веднъж те вече са били на прах.

Живеем малко! В този кратък час

светът е нов за младия ни дух.

И мислиме, че е родено с нас

това, което знаеме по слух.

Не давам грош за твойта летопис!

И никога не ще ме удивиш

със твойто днес и вчера; с тоя низ

ти векове наред се суетиш.

А щом не измених до този час,

и занапред ще бъда верен аз.

124

Да беше любовта ми плод на случай,

на времето васал, навярно тя

от него щеше място да получи

в нетрайните треви или цветя.

Но тя не е възникнала случайно,

не страда във студения разкош,

не гине робски, не умира тайно

след спречкване, ударена от нож.

Не трепва даже тя пред тия, дето

под наем взимат щастие на час,