Шекспир Уилиям
«Сонети»

Разплискал се, нагрял се до кипение…

И болните сега се стичат тук

от ручея да търсят изцеление.

Но Купидон, от погледа си той

доби искра за факела си смолест

и върху мен опита тоя зной…

И страдам аз сега от тежка болест.

Но ручей мен не ще ме излечи,

от този ад във твоите очи!

154

Почивал Купидон във сън дълбок

до свойта факла — източник на страсти.

Видели нимфи дремещия бог

и се стаили в околните храсти.

И факлата, захвърлена в страна,

която много мъки причинила,

една от тях в прохладната вълна

на пенестия ручей потопила.

Нагрели се студените води.

Мнозина в тях намерили спасение.

Аз също идвах често тук преди,

от твоя чар да търся изцеление.

Нагрява даже ручея страстта,

но ручей не охлажда любовта.

КРАЙ

I

© 1972 Владимир Свинтила, превод от английски

William Shakespeare

Sonnets, 1609

Уилиям Шекспир

Сонети

Преводач Владимир Свинтила

Държавно издателство — Варна, 1972

Свалено от „Моята библиотека“ http://purl.org/NET/mylib/text/2833