Шекспир Уилиям
«Сонети»

и остър ум, и почести, и слава,

и всяка твоя прелестна черта

със твоята любов ми се предава.

Не съм ни беден, нито състарен.

О, твойта обич с полъха на птица

трепти и блика в жив поток у мен,

а мен ми стига и една частица.

Какво ще искам аз от този свят?

Да имам теб е цяла благодат.

38

Нима на мойта муза липсват теми?

А тия мисли в твоя поглед тих?

Такива нежни, радостни поеми

едва ли ще повтори нечий стих.

И ти благодари на теб самия

за мойте сполучливи четива.

Но кой ли би останал ням при тия

така дълбоко трогващи слова?

Бъди десета муза, по умение

ти надмини далече деветте.

Стихът, роден от твойто вдъхновение,

и векове след теб да се чете.

И да прослави бъдещия ден

твореца в теб и труженика в мен.

39

Но как да те възпея аз не знам.

Нали си всичко най-достойно в мен.

Не зная аз кого възпявам сам

във тоя стих, на тебе посветен.

Да бъдем две различни същества,

с отделна обич, чувства и мечти.

Така ще имаш в моя стих това,

което заслужаваш само ти.

Раздялата е тежък гнет за нас.

Но често в часове на самота

прекарваме и някой хубав час