Шекспир Уилиям
«Сонети»

че моят взор е беден и неясен.

И кой е прав? Очите или аз?

От погледа ми сълзи всичко крият.

И слънцето слепее тъй за час,

додето бури свода не измият:

Слепиш, любов, очите ми с потоци,

но пак не скриващ своите пороци.

149

Кой? Аз от теб останах непленен?

Но аз нали по собствено желание

воювам с теб срещу самия мен

и мра със рядко себеотрицание.

Не срещам ли врага ти като враг?

Обичам ли когото ненавиждаш?

Осъждам се жестоко, знаеш как,

когато ти напразно ме обиждаш.

Нали и всяка добродетел в мен

за мен е ценно качество със оглед

на туй, търпи ли страшния ти плен…

Завися цял от властния ти поглед.

О, аз разбирам твоето презрение.

Ти мразиш в мен лишения от зрение.

150

Каква е тази твоя страшна власт?

Как тя над мен безсилния владее?

Лишен от воля, лъжа с рядка страст

очите си, че слънцето не грее.

Така обайва тази сила зла,

че аз със чиста съвест и съзнание

прощавам в тебе злите ти дела

и всеки грях наричам обаяние.

Това, което мразят в тебе тук,

ме покорява и плени безславно.

Обичам в теб, което мрази друг,

не ме третирай с другите наравно.

За любовта ти съм достоен