Шекспир Уилиям
«Сонети»

„Не мога да обичам аз по-жарко.“

Но не допусках аз, че този плам

е можел да гори от туй по-ярко.

Но като имах времето пред вид,

разколебало клетви и стремления,

изменящо закони, в чийто щит

се притъпяват твърдите решения,

уверен само в днешния си ден,

недоверчив към всеки по-далечен,

защо те лъгах: „Тоя порив в мен?

Нима той може да е по-сърдечен?“

За възрастен аз взех едно дете,

а любовта е детство: ще расте.

116

Да не издигам пречки и стени

пред брака на сърцата. Обич не е

това, което времето мени

или със остарелия старее.

Любов — това е в бури греещ знак,

негаснещ и в мъглите, вечно зрима

звезда е тя за бродещия в мрак,

чиято стойност е неизмерима.

На времето не е играчка тя.

И нека то коси със сърп цветята

от нашите чела, страни, уста —

тя трае вечно, преко времената.

Ако това тъй само ми се струва,

ни моят стих, ни обич съществува.

117

Вини ме в туй: че бях скъперник пак

и пак останах задължен безкрайно.

Забравих те, напусках твоя праг,

със който съм обвързан всеотдайно.

На друг отдавах твоите часове,

лишавах те от моята сърдечност

и тласкан от насрещни ветрове,

изчезвах без следа за цяла вечност.

На блюдо