Шекспир Уилиям
«Сонети»

и унижаваш светлата си слава?

Пей, музо моя, но за този дух,

от който чакаш своето признание

и който е изострил твоя слух

и в песните ти вложил съдържание.

Виж само туй лице, черти, очи

и зърнеш ли следа от разрушение,

ти времето в грабеж изобличи

и заклейми това му покушение.

Преди смъртта да го отнеме, ти

лицето му във стих обезсмърти.

101

О, моя музо, стиснала уста!

Какво ще кажеш в свое оправдание?

Защо отвергваш тази красота,

която ти създаде обаяние?

Кажи какво ще отговориш ти?

Ще ми отвърнеш пак за утешение,

че истината багри не търпи,

а хубостта сама е украшение.

И затова ли ти мълчиш? Възпей

това лице, спаси го от забрава!

И нека грее неговата слава

като покрит със злато мавзолей.

Предай го ти на бъдещия свят,

какъвто е сега: щастлив и млад!

102

Обичам — моят вид не го издава.

Обичам, но да крия съм готов.

Търгува този, който възхвалява

богатствата на своята любов.

Когато бяха чувствата ни нови,

посрещах те със песен на уста.

И славеят тъй пролет славослови,

но млъква, щом премине пролетта.

С това, че трели вече той не рони,

не ще лиши нощта от благодат.

Но този глас, звучал от всички клони,

си