Шекспир Уилиям
«Сонети»

във мисли и мечти за любовта.

И тя дели сърцето ни на две,

за да блестиш във тези стихове.

40

О, всички мои страсти ако щеш

да вземеш, знай, че нищо пак не взимаш.

Каквото можеш страст да наречеш,

ти без това отдавна вече имаш.

Не те упреквам, че ме считаш свой

и че на любовта ми си посегнал.

За упрек си, че искаш, друже мой,

това, което беше пренебрегнал.

Прощавам ти, любим крадец, че ти

на нищия ограби нищетата.

Обидата сърцето ще прости,

но как раздор да понесат сърцата?

Ти злия, който ми се струваш благ,

убий ме, но недей ми става враг!

41

Невинните злини, които ти

ми причиняваш, без да искаш сам,

когато аз не съм със теб, почти

са само плод на юношески плам.

Ти, нежният, си с нежност обкръжен,

красивият — безумно си желан.

А кой ли, друже, от жена роден,

не бива от жената обладан?

Но мен поне защо не пощади?

Защо, от угризения обзет,

ти оня бунт във теб не победи,

а стъпка с твоя нейния обет?

Обета си — защото измени,

обета й — защото я плени.

42

Че тя е твоя, не скърбя, нали

така я чувствам близка и любима.